Патриарх Кирил – спасителят на евреите
10 март – Ден на спасяването на българските евреи
Патриарх Кирил е разгласен от организацията „ Яд Вашем “ за праведник на света
Българските евреи му благодарят, той дава отговор: „ Изпълненият дълг не е заслуга “
След 9 септември 1944 година пловдивският митрополит Кирил е задържан с обвиняване, че е фашист. Евреите от Пловдив се подвигат в негова отбрана и той е освободен.По-късно Държавна сигурност прави два несполучливи опита да го вербува.Когато посещава Ерусалим и българските евреи със сълзи на очи му благодарят за тяхното избавление, патриархът умно дава отговор: „ Изпълненият дълг не е заслуга! “През 2024 година СОС именува по мое предложение две улици в регион Люлин на имената на Патриарх Кирил и Митрополит Неофит Видински за заслугите им за спасяването на българските евреи, както и улица „ Български праведници “, която ги свързва!
За активността на митрополит Кирил (1901-1971) за спасяването на българските евреи е написано съвсем всичко, само че доста малко се знае за арестуването му след 9 септември 1944 година, за отбраната, която получава от пловдивското еврейство и опитите по-късно на Държавна сигурност той да бъде вербуван и подложен под надзор.
През месец октомври 1944 година митрополит Кирил и митрополит Паисий са задържани в Дирекцията на милицията в София. Това става по искане на екзарх Стефан посредством следователя от Държавна сигурност Георги Пеев, родственик на екзарха. По-късно митрополит Кирил споделя: „ На мене не ми тежи моето задържане, също по този начин и като духовно лице не се дразня никому, едно единствено ми тежи, за какво аз бях упрекнат като фашист – това нещо ми тежи и до момента “.
Главното ра¬винство в Пловдив незабавно реагира с ревю до разнообразни институции като акцентира, че той е освобождавал от полицейските сектори арестувани евреи, подкрепял ги е и е порицавал расовите теории. Еврейската община в Пловдив и жители на Пловдив декларират в ревю до министър-председателя, че активността на митрополита “ще свети на безконечни времена в историята на българския народ “ и тя „ се е проявявала в най-мрачните за българското еврейство години “.
Организациите „ Общи ционисти в България “ и „ Нова ционистическа организация в България “ и евреи интелектуалци от Пловдив декларират, че сред бранителите на евреите в тези години митрополит Кирил е стоял на челно място. Единната ционистическа организация в Пловдив, женските сдружения „ Самарянка “, „ Постоянство “, „ Майчина грижа “ и „ Закрила на децата “ и група юристи упорстват основният национален обвинител да се застъпи за освобождението му, като акцентират че „ архиереи с културата и разбиранията на митрополит Кирил издигат българското племе пред международната съвест и го слагат наедно в редицата на културните и демократичните нации “. Д-р Рафаел Калев написа: „ Едно зная, че той се притичва на помощ на всеки изтерзан, безразлично от коя религия, раса или съсловие е страдащият. Такъв човек зла предумисъл не може да има “.
Десетки свещеници от Асеновградска, Пещерска и Карловска духовна околия подписват изложби до основния национален обвинител, с които акцентират застъпничеството му пред управляващите за евреите.
На 30 ноември 1944 година делото против митрополит Кирил е прекъснато. Той не е освободен незабавно, а е арестуван в пандиза доникъде на декември. След това двамата с митрополит Паисий са изпратени в Драгалевския манастир, където са сложени под наблюдаване и едвам при започване на март 1945 година са освободени и получават правото още веднъж да вземат участие в съвещанията на Св. Синод.
До 1948 година Българска комунистическа партия е на мнение, че „ църквата би трябвало да се остави сама на себе си и да се саморазложи “, само че съгласно Държавна сигурност това е неверна тактичност и предлага „ да се изолират владиците от публичния живот “ посредством „ икономическо изтощение и финансов напън “, да се предизвикват прогресивните свещеници да хвърлят расата и да вземат участие в бригадирското придвижване под лозунга: „ Пътят за Рая минава през Димитровград “. Държавна сигурност възнамерява в църквата „ да се проведат промени, на първо място да се размени расото с цивилно облекло, с цел да загуби престижа, който мистиката на расото упражнява върху съзнанието на народа и църковните генерали да се видят в каскети “. Почти всички митрополити, като се изключи митрополит Кирил, са оповестени за реакционери и очевидни или прикрити врагове на Отечествения фронт и на Българска комунистическа партия.
През март 1948 година Държавна сигурност взема решение да вербува сътрудник от членовете на Св. Синод и се стопира на митрополит Кирил. Разработен е проект за вербовка посредством „ комбинирания способ на последователно заслепение и метода на компрометиращите материали “. Тактиката на Държавна сигурност е той да бъде заставен да даде неприятни сведения за своите сътрудници от Св. Синод и по-късно под „ морално-обществена заплаха и дискредитиране пред неговите сътрудници, същият ще бъде арестуван секретно и заведен в Държавна сигурност, където ще се извърши самият акт на вербовката… Ще бъде застрашен, че в случай че не се съгласи или в случай че не работи добре, материалите ще се изнесат в пресата и ще се показват пред Св. Синод “. Определен му е псевдонимът „ Балкански “ и е плануван арест на 10 май 1948 година, само че митрополит Кирил отхвърля да даде писмени сведения за сътрудниците си.
През 1950 година против него в Държавна сигурност е заведена дейна разработка „ Топола “. Държавна сигурност възнамерява компрометиране и рекрутиране на духовници от най-близкото му обграждане, рекрутиране на лица от личния състав на митрополията, следене, подслушване на телефона му и инспекция на кореспонденцията, събиране на значими и компрометиращи материали.
На 3 януари 1951 година митрополит Кирил е определен за наместник-председател на Св. Синод. Държавна сигурност създава втори по-настъпателен проект за вербовка. Кръгът на вербуваните лица към него е уголемен и към него слухтят сътрудниците „ Минутин “, „ Огнянов “, „ Божидар “ и „ Трифонов “. Телефонът му се подслушва, кореспонденцията му е под надзор, трескаво се търсят компромати за не¬гови близки другари и сътрудници, под наблюдаване са сложени съвсем всички обекти и домове, които той постоянно посещава. Обвинен е, че обезпечава пари за подкрепяне на фамилиите на убити и наказани от националния съд, само че Държавна сигурност не намира компромети¬ращи материали и създаването е прекъсната. Митропо¬лит Кирил е определен за патриарх на 8 май 1953 година
През 1960 година е направено предложение от Държавна сигурност до министъра на Министерство на вътрешните работи патриархът да бъде вербуван, само че министърът отхвърля. Навлизането на Държавна сигурност измежду висшето духовенство става допустимо, когато старите митрополити, един по един, напущат този свят и Държавна сигурност се намесва в изборите за митрополити и при назначението на духовници на високи длъжности. В активността си тя употребява опита на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и подменя с сътрудници и информатори съвсем целия върховен клир на БПЦ, като се ориентира към „ вербовка на нова качестве¬на агентура измежду младите религиозни фрагменти и измежду младежите от Духовната семинария “.
Патриарх Кирил е разгласен от организацията „ Яд Вашем “ за праведник на света. Когато посещава Божи гроб в Ерусалим и българските евреи му благодарят за заслугите за тяхното избавяне, той дава отговор: „ Изпълненият дълг не е заслуга “!
Патриарх Кирил е разгласен от организацията „ Яд Вашем “ за праведник на света
Българските евреи му благодарят, той дава отговор: „ Изпълненият дълг не е заслуга “
След 9 септември 1944 година пловдивският митрополит Кирил е задържан с обвиняване, че е фашист. Евреите от Пловдив се подвигат в негова отбрана и той е освободен.По-късно Държавна сигурност прави два несполучливи опита да го вербува.Когато посещава Ерусалим и българските евреи със сълзи на очи му благодарят за тяхното избавление, патриархът умно дава отговор: „ Изпълненият дълг не е заслуга! “През 2024 година СОС именува по мое предложение две улици в регион Люлин на имената на Патриарх Кирил и Митрополит Неофит Видински за заслугите им за спасяването на българските евреи, както и улица „ Български праведници “, която ги свързва!
За активността на митрополит Кирил (1901-1971) за спасяването на българските евреи е написано съвсем всичко, само че доста малко се знае за арестуването му след 9 септември 1944 година, за отбраната, която получава от пловдивското еврейство и опитите по-късно на Държавна сигурност той да бъде вербуван и подложен под надзор.
През месец октомври 1944 година митрополит Кирил и митрополит Паисий са задържани в Дирекцията на милицията в София. Това става по искане на екзарх Стефан посредством следователя от Държавна сигурност Георги Пеев, родственик на екзарха. По-късно митрополит Кирил споделя: „ На мене не ми тежи моето задържане, също по този начин и като духовно лице не се дразня никому, едно единствено ми тежи, за какво аз бях упрекнат като фашист – това нещо ми тежи и до момента “.
Главното ра¬винство в Пловдив незабавно реагира с ревю до разнообразни институции като акцентира, че той е освобождавал от полицейските сектори арестувани евреи, подкрепял ги е и е порицавал расовите теории. Еврейската община в Пловдив и жители на Пловдив декларират в ревю до министър-председателя, че активността на митрополита “ще свети на безконечни времена в историята на българския народ “ и тя „ се е проявявала в най-мрачните за българското еврейство години “.
Организациите „ Общи ционисти в България “ и „ Нова ционистическа организация в България “ и евреи интелектуалци от Пловдив декларират, че сред бранителите на евреите в тези години митрополит Кирил е стоял на челно място. Единната ционистическа организация в Пловдив, женските сдружения „ Самарянка “, „ Постоянство “, „ Майчина грижа “ и „ Закрила на децата “ и група юристи упорстват основният национален обвинител да се застъпи за освобождението му, като акцентират че „ архиереи с културата и разбиранията на митрополит Кирил издигат българското племе пред международната съвест и го слагат наедно в редицата на културните и демократичните нации “. Д-р Рафаел Калев написа: „ Едно зная, че той се притичва на помощ на всеки изтерзан, безразлично от коя религия, раса или съсловие е страдащият. Такъв човек зла предумисъл не може да има “.
Десетки свещеници от Асеновградска, Пещерска и Карловска духовна околия подписват изложби до основния национален обвинител, с които акцентират застъпничеството му пред управляващите за евреите.
На 30 ноември 1944 година делото против митрополит Кирил е прекъснато. Той не е освободен незабавно, а е арестуван в пандиза доникъде на декември. След това двамата с митрополит Паисий са изпратени в Драгалевския манастир, където са сложени под наблюдаване и едвам при започване на март 1945 година са освободени и получават правото още веднъж да вземат участие в съвещанията на Св. Синод.
До 1948 година Българска комунистическа партия е на мнение, че „ църквата би трябвало да се остави сама на себе си и да се саморазложи “, само че съгласно Държавна сигурност това е неверна тактичност и предлага „ да се изолират владиците от публичния живот “ посредством „ икономическо изтощение и финансов напън “, да се предизвикват прогресивните свещеници да хвърлят расата и да вземат участие в бригадирското придвижване под лозунга: „ Пътят за Рая минава през Димитровград “. Държавна сигурност възнамерява в църквата „ да се проведат промени, на първо място да се размени расото с цивилно облекло, с цел да загуби престижа, който мистиката на расото упражнява върху съзнанието на народа и църковните генерали да се видят в каскети “. Почти всички митрополити, като се изключи митрополит Кирил, са оповестени за реакционери и очевидни или прикрити врагове на Отечествения фронт и на Българска комунистическа партия.
През март 1948 година Държавна сигурност взема решение да вербува сътрудник от членовете на Св. Синод и се стопира на митрополит Кирил. Разработен е проект за вербовка посредством „ комбинирания способ на последователно заслепение и метода на компрометиращите материали “. Тактиката на Държавна сигурност е той да бъде заставен да даде неприятни сведения за своите сътрудници от Св. Синод и по-късно под „ морално-обществена заплаха и дискредитиране пред неговите сътрудници, същият ще бъде арестуван секретно и заведен в Държавна сигурност, където ще се извърши самият акт на вербовката… Ще бъде застрашен, че в случай че не се съгласи или в случай че не работи добре, материалите ще се изнесат в пресата и ще се показват пред Св. Синод “. Определен му е псевдонимът „ Балкански “ и е плануван арест на 10 май 1948 година, само че митрополит Кирил отхвърля да даде писмени сведения за сътрудниците си.
През 1950 година против него в Държавна сигурност е заведена дейна разработка „ Топола “. Държавна сигурност възнамерява компрометиране и рекрутиране на духовници от най-близкото му обграждане, рекрутиране на лица от личния състав на митрополията, следене, подслушване на телефона му и инспекция на кореспонденцията, събиране на значими и компрометиращи материали.
На 3 януари 1951 година митрополит Кирил е определен за наместник-председател на Св. Синод. Държавна сигурност създава втори по-настъпателен проект за вербовка. Кръгът на вербуваните лица към него е уголемен и към него слухтят сътрудниците „ Минутин “, „ Огнянов “, „ Божидар “ и „ Трифонов “. Телефонът му се подслушва, кореспонденцията му е под надзор, трескаво се търсят компромати за не¬гови близки другари и сътрудници, под наблюдаване са сложени съвсем всички обекти и домове, които той постоянно посещава. Обвинен е, че обезпечава пари за подкрепяне на фамилиите на убити и наказани от националния съд, само че Държавна сигурност не намира компромети¬ращи материали и създаването е прекъсната. Митропо¬лит Кирил е определен за патриарх на 8 май 1953 година
През 1960 година е направено предложение от Държавна сигурност до министъра на Министерство на вътрешните работи патриархът да бъде вербуван, само че министърът отхвърля. Навлизането на Държавна сигурност измежду висшето духовенство става допустимо, когато старите митрополити, един по един, напущат този свят и Държавна сигурност се намесва в изборите за митрополити и при назначението на духовници на високи длъжности. В активността си тя употребява опита на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и подменя с сътрудници и информатори съвсем целия върховен клир на БПЦ, като се ориентира към „ вербовка на нова качестве¬на агентура измежду младите религиозни фрагменти и измежду младежите от Духовната семинария “.
Патриарх Кирил е разгласен от организацията „ Яд Вашем “ за праведник на света. Когато посещава Божи гроб в Ерусалим и българските евреи му благодарят за заслугите за тяхното избавяне, той дава отговор: „ Изпълненият дълг не е заслуга “!
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ